Затворът съществува от м. април 1956 година. Първоначално 200 затворници се настаняват тук, преместени от ТВО “Богданов дол” гр. Перник. С това се поставя началото на така наречения “Обект 20” към Затвора гр. София. Затворниците са били заети главно в строителството и изграждането на селището Бобов дол.

От 01.01.1957 година обектът преминава към Затвора гр. Кюстендил като Затворническо общежитие. Броят на затворниците нараства до 600 души. Започва работата в мини “Бобов дол”. Затворниците са предимно рецидивисти. Охраната се осъществява от Ведомствена милиция. С разрастването на минното предприятие непрекъснато нараства и значението на общежитието, като затворниците почти изцяло са заети в добива на въглища.

С влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията през 1969 година затворническото общежитие прераства в самостоятелен затвор. Броят на затворниците варира около 1000 души. С този статут и с такъв състав затворът се развива до 1990 година. След демократичните промени настъпили в страната броят на заетите затворници в минното производство постепенно намалява и през м. юни 1994 година окончателно приключва работата на затворниците в рудниците на мини “Бобов дол”. До 1994 год. в затвора изтърпяват наказание лишаване от свобода затворници от категорията “закрит тип за нерецидивисти”, както и “рецидивисти”, като се събират желаещи за работа в минното производство от цялата страна.

Съгласно Наредба № 11 от 07.05.1990 год. затворът е обособен като затвор за нерецидивисти от категорията “закрит тип” от Благоевградски, Пернишки и Кюстендилски окръзи. Към затвора е изградено и съществува ТПО”Миньор” за изтърпяване на наказания лишаване от свобода от категорията “открит тип”.

С приемането на Наредба № 4 от 29.03.2001 год. за настаняване в общежития от “открит”, “полуоткрит” и “преходен” тип и разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и трудово-поправителни общежития в затвора се настаняват лишени от свобода от категорията “закрит тип за нерецидивисти” от Благоевградски, Пернишки, Кюстендилски и Пазарджийски области.

Съгласно Наредба № 2 от 19.04.1990 год. на Министъра на правосъдието в затвора се настаняват и обвиняеми и подсъдими лица с мярка за неотклонение “задържане под стража”, рецидивисти и нерецидивисти които се настаняват диференцирано. С малък състав продължава да съществува ТПО”Миньор” към затвора.

С акт на Министерския съвет на Република България през 2000 год. на затвора се предоставени за стопанисване бивши войскови райони в село Самораново община Дупница.

През 2002г. ДВ бр.62/25.06.2002г. са приети изменения и допълнения към Закона за изпълнение на наказанията. С тези изменения се извършват съществени промени при изпълнението на наказанието.

Променят се типовете общежития към Затворите. Отпадат трудовопоправителните общежития като термин. На тяхно място се явяват затворнически общежития. Не съществуват вече общежития от полуоткрит тип. В закона са фиксирани затворнически общежития от преходен тип.

Макар и непълно е направен опит за изясняване статута на пенитенциарните служители. Дава се ход на нови виждания във провежданата възпитателна работа. Направен е опит за намаляване на действащите подзаконови нормативни актове. В ход е изготвянето на Правилник за приложение на ЗИН.

Със Заповед № ЛС – 04/04.10.2002г. на Министъра на правосъдието се закрива ТПО “Миньор” и се създава Затворническо общежитие “Самораново” в с. Самораново, община Дупница. Служителите от ТПО “Миньор” са прехвърлени в Затворническото общежитие. Официалното откриване е на 11 юни 2003 г. Присъства Зам. министъра на правосъдието г-н Марио Димитров. броят на лишените от свобода в ЗО “Самораново” към датата на откриване е около 60 души.